Какво е нужно за да си направя печат?
Според законодателството на Република България:
За стандартни печати (вярно с оригинала, одобрено и т.н.) не се изискват документи и
поръчката е стандартна.
За изработката на фирмен печат, който ще бъде взет или поръчан от
нашия офис (на място) е нужно да представите документ (Удостоверение от агенцията по
вписвания, Фирмено решение или друг), с който да удостоверите правото си да Ви бъде
изработен такъв.
Може ли да се изработи печат с фирмено лого?
Да – лого може да бъде включено, само трябва да го изпратите на посочения и-мейл адрес. info@easyworks.bg
За предпочитане са файлове със разширение „.CDR” (CorelDRAW) или ".EPS". Добра практика е
текстът да се превърне в обекти ("криви"), за да се избегне проблем със съвместимостта на
шрифта. Ако файла е във формат JPEG, BMP или друг подобен, обектите трябва да бъдат в черно.
УКАЗ за печатите
Обн., ДВ, бр. 69 от 31.08.1965 г., в сила от 30.09.1965 г., изм., бр. 26 от 5.04.1988 г., бр. 11 от 29.01.1998 г., бр. 47 от 24.04.1998 г., в сила от 24.05.1998 г., бр. 45 от 30.04.2002 г.
кн. 5/98 г., стр. 270
т. 1, р. 1, № 40
Глава първа
ВИДОВЕ ПЕЧАТИ
1. Печатите, ползувани от централните и местните органи на власт и управление от министерствата, ведомствата, организациите и предприятията на Народна република България, по своето съдържание биват: с изображение на държавния герб, обикновени - без изображение на държавния герб, и щемпели. В зависимост от предназначението си печатите могат да бъдат гумени, металически и сухи.
2. (Отм. - ДВ, бр. 47 от 1998 г.).
3. Печатите с изображението на държавния герб имат кръгла форма и следното съдържание: надпис "Народна република България", наименование на учреждението, което си служи с него, местонахождение и в средата изображението на държавния герб.
В печатите на поделенията на въоръжените сили може да не се посочва местонахождението им.
4. Формата и съдържанието на обикновените печати и щемпели се установява от учрежденията, предприятията и организациите, които ги ползуват. Тези печати не могат да носят изображението на държавния герб.
Глава втора
ПОЛЗУВАНЕ НА ПЕЧАТИТЕ И ДОКУМЕНТИТЕ, ВЪРХУ КОИТО СЕ ПОЛАГАТ
5. (Отм. - ДВ, бр. 47 от 1998 г.).
6. Право на ползуване печат с изображението на държавния герб на Народна република България имат държавните учреждения - Държавният съвет на Народна република България и председателят на Народното събрание, Министерският съвет, министерствата, комитетите към Министерския съвет, централните ведомства, прокуратурата, съдилищата и народните съвети.
Печатът с изображението на държавния герб се полага само върху оригиналите на официални документи с важно държавно значение и дългосрочна валидност.
Централните ведомства определят кои от подведомствените им учреждения имат право на печат с изображение на държавния герб и върху кои техни документи следва да се полага той.
(Ал. 4, изм. - ДВ, бр. 26 от 1988 г.) За народните съвети този въпрос се решава от Министерския съвет.
7. Право на обикновени печати и щемпели имат всички учреждения, предприятия и организации, представляващи юридическа личност, и техните поделения, което удостоверяват висшестоящите им ведомства и организации или съответният районен съд.
Физическите лица имат право да ползуват само щемпели.
8. Ръководителите на учрежденията, предприятията и организациите, които ползуват печати, със заповед определят длъжностните лица, които ги съхраняват и полагат, и документите, които се подпечатват с тях.
9. (Отм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.).
10. Печатите се полагат върху оригинала на издаваните документи и писма само след подпис на съответните длъжностни лица.
Глава трета
РЕД ЗА ИЗРАБОТВАНЕ НА ПЕЧАТИТЕ
11. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 1988 г.) Печатите с изображението на държавния герб се изработват в монетния двор при Министерството на икономиката и планирането.
12. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 1988 г.) Учрежденията, които са на централно подчинение, поръчват и получават изработените им печати с изображението на държавния герб чрез централните си ведомства, а учрежденията, които са на пряко подчинение на народните съвети, както и общинските народни съвети правят поръчките и получават печатите чрез областните народни съвети. Поръчките се правят с мотивировка за необходимостта от такива печати и с приложени образци за тях.
13. Обикновени печати и щемпели се изработват в определени държавни и кооперативни предприятия, на които е разрешена тази дейност от народната милиция.
(Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 26 от 1988 г.) Молбите на учрежденията, предприятията и организациите за изработване на печати и щемпели, включително и щемпели с подписи на длъжностни лица, трябва да са заверени или да е приложен към тях документ съгласно чл. 7 на указа. Към молбите се прилагат и образци на исканите печати.
Държавните и кооперативните предприятия изработват щемпели на физически лица само срещу представяне на личен паспорт, като вписват в регистър името на лицето и предават щемпела срещу подпис.
(Ал. 4, отм. - ДВ, бр. 26 от 1988 г.).
Длъжностните лица, които имат щемпели с изображение на подписите си, със заповед определят лицата, които да ги съхраняват, и случаите, при които може да се ползуват.
Глава четвърта
РЕГИСТРАЦИЯ, ОТЧЕТНОСТ И КОНТРОЛ НАД ПЕЧАТИТЕ
14. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 26 от 1988 г.) Монетният двор при Министерството на икономиката и планирането води специален регистър за изработените печати с изображение на държавния герб, в който вписва: наименованието на учреждението, за което е изработен, местонахождението (с изключение на ал. 2 на чл. 3), датата на предаването на печата, подписа на упълномощения да го получи или номера и датата на писмото, с което е изпратен, като се правят в регистъра по три отпечатъка за всеки изработен печат.
По същия начин централните ведомства и областните народни съвети регистрират и водят на отчет печатите с изображение на държавния герб, ползувани от тях и от подведомствените им учреждения.
15. За обикновените печати и щемпели изработващите ги предприятия водят регистър и вписват в него необходимите данни съгласно чл. 14, като от всеки изработен печат или щемпел вземат по един отпечатък.
16. Документите, въз основа на които са изработени печати, се пазят в срок от 5 години.
17. Всички централни ведомства и областни народни съвети организират контрол над печатите с изображението на държавния герб и обикновените печати и щемпели, ползувани от учрежденията, предприятията и организациите, които ръководят.
18. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 1988 г.) Органите на народната милиция осъществяват контрол в централните ведомства и областните народни съвети по водената от тях регистрация и отчетност на печатите с изображение на държавния герб и в държавните и кооперативните предприятия по изработването, съхранението и отчетността на печатите и щемпелите, за която дейност ги снабдяват с разрешителни.
19. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 1988 г.) Излезлите от употреба печати се унищожават от комисия с протокол, върху който се правят и отпечатъци на унищожените печати. В случаите, когато са унищожени печати с изображение на държавния герб, препис от протокола се изпраща в съответното централно ведомство или областен народен съвет за вписване в регистъра.
Глава пета
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
(Загл. изм. - ДВ, бр. 11 от 1998 г.)
20. Ръководителите на учрежденията, предприятията и организациите уведомяват незабавно органите на народната милиция за случаите на изгубване или кражба на печати и щемпели, както и за всяка злоупотреба с тях.
21. На виновните длъжностни лица, които са допуснали нарушения по съхранението, ползуването и отчетността на печатите и щемпелите, се налагат дисциплинарни наказания от ръководителя на съответното учреждение, предприятие или организация съгласно Кодекса на труда.
22. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 26 от 1988 г., бр. 11 от 1998 г.) За извършени нарушения във връзка с изработването, съхранението и отчетността на печатите и щемпелите в държавните и кооперативните предприятия и регистрацията и отчетността на печатите с изображение на държавния герб в централните ведомства и областните народни съвети виновните лица се наказват с глоба от 1000 до 20 000 лева.
(Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 26 от 1988 г.) Нарушенията се констатират с актове от органите на народната милиция, въз основа на които началниците на областните управления на Министерството на вътрешните работи издават наказателни постановления.
За съставянето на актове, издаването на наказателни постановления и обжалването им се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания.
(Ал. 4, изм. - ДВ, бр. 11 от 1998 г.) Наказателните постановления, с които се налага глоба в размер до 5000 лева, не подлежат на обжалване.
23. Виновните лица, извършили престъпления във връзка с изработването и ползуването на печати и щемпели, носят отговорност по Наказателния кодекс.
Глава шеста
ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ
24. Министерствата, централните ведомства и областните народни съвети в срок от два месеца след обнародване на този указ да регистрират и заведат на отчет наличните печати с изображение на държавния герб при тях и в подведомствените им учреждения.
25. Настоящият указ отменя Указа за държавния печат и за печатите с изображението на държавния герб и влиза в сила 30 дни след обнародването му в Държавен вестник.
Изпълнението на настоящия указ се възлага на министъра на вътрешните работи.
З А К О Н
ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА
УКАЗА ЗА ПЕЧАТИТЕ
(Обн., ДВ, бр. 69 от 1965 г.; изм., бр. 26 от 1988 г., бр. 11 и 47 от 1998 г. и бр.
45 от 2002 г.)
§ 1. В чл. 6 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“Право на ползване на печат с изображението на държавния герб на
Република България имат държавните органи и учреждения – Президентът на Република
България,
Народното
събрание,
Министерският
съвет,
министерствата,
административните структури по чл. 35 от Закона за администрацията, централните
ведомства, прокуратурата, съдилищата и териториалните органи на власт.”
2. Алинеи 3 и 4 се отменят.
§ 2. Член 13 се отменя.
§ 3. В чл. 18 думите “Органите на народната милиция” се заменят с
“Полицейските органи”, след думата "щемпелите" се поставя точка и текстът до края се
заличава.
§ 4. В чл. 20 думите “органите на народната милиция” се заменят с
“полицейските органи”.
§ 5. В чл. 22 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “от 1000 до 20 000 лева” се заменят с “от 10 до 50 лева”,
поставя се запетая и се добавя “която се налага от полицейските органи по реда на чл.
39, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания”.
2. Алинея 2 се изменя така:
“В случаите на оспорване на нарушението или отказ да се плати глобата
полицейските органи съставят акт за установяване на нарушението, въз основа на който
директорът на съответната регионална дирекция на вътрешните работи издава
наказателно постановление по реда на Закона за административните нарушения и
наказания.”
2
3. Алинеи 3 и 4 се отменят.
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 6. Навсякъде в указа думите “Народна република България” се заменят с
“Република България”, думите “народните съвети” и “общинските народни съвети” - с
“общинските съвети или кметовете”, думите “областните народни съвети” - с
“областните управители” и думите “Министерството на икономиката и планирането” - с
“Българската народна банка”.
Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на ........................... 2002 г.
и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ:
(Огнян Герджиков)
М О Т И В И
към проекта на Закон за изменение
на Указа за печатите
Предлаганите изменения имат за основна цел да бъде отменен един
разрешителен режим, въведен с чл. 13 от Указа за печатите.
Актуалният анализ на този режим, извършен от междуведомствена работна
група, определена от Министерския съвет, показва, че режимът е в категорията на
затрудняващи осигуряването на оптимална бизнессреда, поради което е препоръчително
да се отмени.
В предлагания законопроект се съдържат само необходимите за отменяне на
режима изменения, свързаните с тях терминологични уточнения и изменения на
административно-наказателните разпоредби с оглед съобразяване с текстовете на Закона
за административните нарушения и наказания (чл. 39 и 60), така че оправомощените с
указа органи по контрол – полицейските, да могат да го осъществяват.
Актуализирани са размерите на глобите, предвидени в чл. 22 от Указа за
печатите.
Като нормативен акт, приет през 1965 г., Указът за печатите по своето
съдържание и структура не съответства на Конституцията и действащото
законодателство. Необходимо е уреждането на кръга обществени отношения, които са
негов предмет, да се направи по съвършено нов начин, с нов закон, съответстващ на
Конституцията на Република България и на специалните закони - Закона за
Министерството на вътрешните работи, Закона за местното самоуправление и местната
администрация и Закона за администрацията, но това е бъдеща задача. С този
законопроект се предлагат само най-належащите изменения до приемането на нов закон,
с който ще се отмени твърде остарялата и в голямата си част неприложима уредба в
указа.
Въз основа на изложеното Министерският съвет предлага на Народното
събрание да разгледа и приеме предложения законопроект.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Симеон Сакскобургготски)
ЗАКОН за държавния печат и националното знаме на Република България
Обн., ДВ, бр. 47 от 24.04.1998 г., в сила от 25.05.1998 г., доп., бр. 33 от 9.04.1999 г., изм., бр. 69 от 3.08.1999 г., в сила от 3.08.1999 г.
кн. 5/98 г., стр. 37
т. 1, р. 1, № 6
Глава първа
ДЪРЖАВЕН ПЕЧАТ
Чл. 1. Държавният печат на Република България има кръгла форма. В средата е изобразен гербът на Република България. Около герба в горната половина на кръга е написано "Република България", а в долната половина - "държавен печат".
Чл. 2. (1) Държавният печат може да бъде восъчен релефен печат, който се полага върху червен восък, и сух релефен печат.
(2) Случаите, в които се използва съответният по вид печат, се уреждат с този закон.
Чл. 3. (1) За държавния печат се изработват пластичен еталон и пластични металически носители в единични бройки, които се използват за полагане на восъчен или на сух релефен печат по предвидения в този закон ред.
(2) Графичното изображение на държавния печат с определяне на вида и размера на шрифтовата гарнитура, описание на композицията, начина на полагане на восъчния и на сухия релефен печат съгласно приложение № 1, което е неразделна част от този закон.
Чл. 4. Държавният печат на Република България се пази от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция, на когото в това му качество се дава названието "пазител на държавния печат".
Чл. 5. (1) Пластичният еталон по чл. 3, ал. 1 заедно с електронен запис на магнитен носител на държавния печат се съхранява в Българската народна банка в специален сейф, ключът от който се пази от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция.
(2) Восъчният и сухият релефен печат по чл. 3, ал. 1 се съхраняват по ред, определен със заповед на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция, в Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция.
Чл. 6. (1) Восъчният и сухият релефен печат по чл. 3, ал. 1 се подновяват при необходимост по нареждане на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция.
(2) Подменените печати по ал. 1 се унищожават по ред, опредeлен със заповед на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция, за което той съставя протокол.
Чл. 7. (1) Държавният печат се полага от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция след подписване от председателя на Великото Народно събрание на оригиналите на актовете на Великото Народно събрание.
(2) Държавният печат се полага от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция след подписване от председателя на Народното събрание на оригиналите на приетите от Народното събрание актове:
1. закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България;
2. решение за произвеждане на избори за Велико Народно събрание;
3. решение за насрочване на избори за президент и вицепрезидент на републиката;
4. решение за произвеждане на национален референдум;
5. решение за избиране и освобождаване на министър-председателя и на Министерски съвет, както и за извършване на промени в правителството;
6. решение за създаване, преобразуване и закриване на министерства;
7. решение, с което се избират членове на Конституционния съд от квотата на Народното събрание;
8. решение за избиране на членовете на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание;
9. решение за избиране и освобождаване на ръководителите на Българската народна банка, на Сметната палата и на други държавни служители, определени със закон;
10. решение, с което се дава съгласие за сключване на договор за държавен заем;
11. решение, свързано с решаване на въпросите за обявяване на война и за сключване на мир;
12. решение, с което се разрешава изпращането и използването на български въоръжени сили извън страната;
13. решение за обявяване на военно или друго извънредно положение върху цялата територия на страната или върху част от нея.
(3) Министърът на правосъдието и правната евроинтеграция подпечатва с восъчен релефен печат приета нова Конституция на Република България, както и закон за изменение и допълнение на Конституцията и решение за произвеждане на избори за Велико Народно събрание. В останалите случаи по ал. 1 и 2 той подпечатва съответните актове със сух релефен печат.
(4) Държавният печат се полага от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция не по-късно от три дни след получаването на актовете по ал. 1 и 2.
Чл. 8. (1) Държавният печат се полага от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция след подписа на президента на републиката върху оригиналите на указите за:
1. насрочване на избори за Велико Народно събрание или за Народно събрание, определяне границите на избирателните райони и утвърждаване на избирателните книжа;
2. свикване на новоизбрано Народно събрание на първо заседание;
3. разпускане на Народното събрание, назначаване на служебно правителство и определяне дата на изборите за ново Народно събрание;
4. определяне на дата за произвеждане на национален референдум и утвърждаване образците на книжата за референдума;
5. насрочване на избори за органи на местното самоуправление;
6. утвърждаване промени на границите и центровете на административно-териториалните единици;
7. наименуване на обекти с национално значение и на населени места;
8. обнародване на закон;
9. връщане за ново обсъждане на приет от Народното събрание закон;
10. назначаване или освобождаване от длъжност ръководителите на дипломатическите представителства и постоянните представители на Република България при международни организации;
11. назначаване и освобождаване на висшия команден състав на Въоръжените сили и удостояване с висши военни звания;
12. назначаване на съдии от Конституционния съд от квотата на президента;
13. назначаване и освобождаване на председателя на Върховния касационен съд, на председателя на Върховния административен съд и на главния прокурор;
14. назначаване и освобождаване от длъжност на държавни служители, когато това е определено със закон;
15. награждаване с ордени и медали;
16. обявяване на обща или частична мобилизация;
17. обявяване положение на война или друго извънредно положение.
(2) В случаите, когато се изисква приподписване на издадения от президента указ от министър-председателя или от съответния министър в съответствие с чл. 102, ал. 2 от Конституцията на Република България, държавният печат се полага от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция след извършване на приподписването.
(3) Министърът на правосъдието и правната евроинтеграция подпечатва указите на президента за насрочване на избори за Велико Народно събрание с восъчен релефен печат. В останалите случаи по ал. 1 той подпечатва съответните укази със сух релефен печат.
(4) Държавният печат се полага от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция не по-късно от три дни след получаването на указите.
(5) В случаите на издаване на укази по ал. 1, т. 8 и 9 срокът по чл. 88, ал. 3 от Конституцията на Република България за обнародване на законите се разпределя така:
1. Народното събрание изпраща на президента на републиката законите за обнародване не по-късно от три дни след приемането им;
2. президентът на републиката изпраща на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция указите по ал. 1, т. 8 и 9 за полагане на държавния печат не по-късно от осем дни след получаването на законите;
3. министърът на правосъдието и правната евроинтеграция полага държавния печат върху указите на президента по ал. 1, т. 8 и 9 не по-късно от два дни след получаването им.
Чл. 9. (1) Държавният печат се полага от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция върху оригиналите на документите за ратификация, утвърждаване, приемане или присъединяване към международен договор, изготвени въз основа на приет от Народното събрание закон за ратифициране или акт на Министерския съвет, с който Република България се обвързва с международен договор.
(2) Държавният печат се полага от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция върху оригиналите на документите, с които се акредитират ръководителите на дипломатическите представителства и на постоянните представители на Република България при международни организации.
(3) Държавният печат се полага от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция не по-късно от три дни след получаването на документите по ал. 1 и 2.
Чл. 10. (1) Полагането на държавния печат има удостоверително значение. Указите, които не се приподписват от министър-председателя или от съответния министър, влизат в сила от момента на постановяването им от президента на републиката, а всички останали - след тяхното приподписване.
(2) Министърът на правосъдието и правната евроинтеграция удостоверява с подписа си полагането на държавния печат върху съответния акт, с изключение на чл. 8, ал. 1, т. 10 и чл. 9.
Чл. 11. (1) Восъчен релефен печат се полага от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция непосредствено под подписа, който се удостоверява.
(2) Сух релефен печат се полага от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция върху подписа, който се удостоверява.
Чл. 12. Министерският съвет определя министър, който да полага държавния печат при отсъствие или при невъзможност на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция да го положи.
Чл. 13. (1) В Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция се води специален регистър, в който се вписват по реда на постъпването им всички актове, върху които е положен държавният печат.
(2) Документите, върху които е положен държавният печат, носят и номера, съответно датата на записването в регистъра.
Чл. 14. (1) Препис от документ, който носи държавния печат, се заверява в Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция, което удостоверява, че първообразът носи държавния печат.
(2) Оригиналът на акт или документ, върху който е положен държавният печат, се съхранява в Народното събрание, съответно в администрацията на президента. Заверено копие на оригинала, от което се заверяват преписите по ал. 1, се съхранява в Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция.
Глава втора
НАЦИОНАЛНО ЗНАМЕ
Чл. 15. (1) Националното знаме на Република България е национален символ, който изразява независимостта и суверенитета на българската държава.
(2) Националното знаме на Република България е трицветно: бяло, зелено и червено поле, поставени водоравно отгоре надолу. При поставяне на националното знаме във вертикално положение на носещо тяло цветовете се подреждат от ляво на дясно - бяло, зелено, червено, гледано срещу знамето.
(3) Националното знаме има правоъгълна форма. Полетата на отделните цветове са еднакви по размер и са разположени по хоризонтала на правоъгълника.
(4) Размерите на националното знаме, структурата на плата, качествените и цветовите характеристики и изискванията към материалите се определят в приложение № 2, което е неразделна част от този закон.
Чл. 16. (1) Националното знаме на Република България е постоянно издигнато на:
1. сградите, където се осъществява основната дейност на Народното събрание, на Президентството, на министерствата и другите държавни учреждения, на регионалните структури на министерствата и областните администрации, на Конституционния съд, на органите на съдебната власт, на Българската народна банка, на Българската национална телевизия, на Българското национално радио, на общините, районите и кметствата, както и на държавните и общинските училища;
2. входните и изходните контролно-пропускателни и на митническите пунктове;
3. пристанищата, железопътните гари и аерогарите.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 1999 г.) Националното знаме на Република България се издига временно на сградите, където се провеждат сесии на Народното събрание или заседания на общинските съвети, международни конференции или съвещания, общонационални или международни спортни и други състезания от национално значение - през времетраенето им.
Чл. 17. Националното знаме на Република България се поставя в предната част вдясно на превозните средства и на предната мачта на плавателните съдове, когато там се намират президентът на републиката, вицепрезидентът, председателят на Народното събрание или министър-председателят.
Чл. 18. Националното знаме на Република България се издига в предната част на:
1. морските и речните кораби и други плавателни средства, вписани в корабните регистри на българските пристанища;
2. закупените от Република България кораби от чужбина - с разрешение на съответния български дипломатически или консулски представител, до вписването им в корабните регистри на българските пристанища.
Чл. 19. Националното знаме на Република България се издига на българските дипломатически и консулски представителства и се поставя върху превозните средства на българските дипломатически и консулски представители при условията, определени от международните договори и обичаи.
Чл. 20. Националното знаме на Република България се издига в частите на Българската армия и на корабите на Военноморския флот съгласно военните устави.
Чл. 21. (1) При издигане на националното знаме заедно със знаме на друга държава почетно място се дава на националното знаме на Република България, което се поставя от лявата страна на сградата, гледано срещу нея.
(2) При издигане знамената на няколко държави националното знаме на Република България се поставя в средата, ако броят на останалите знамена е четен, или в началото и в края на реда, ако броят на останалите знамена е нечетен. Знамената на чужди държави се подреждат на еднаква височина по азбучен ред съобразно българската азбука.
(3) При официални посещения в Република България на държавен глава, министър-председател, ръководител на парламент или на правителствена или парламентарна делегация на чужда държава почетно място се дава на знамето на съответната чужда държава, което се поставя от лявата страна на сградата, гледано срещу нея.
Чл. 22. При обявен от Министерския съвет траур националното знаме се спуска наполовина на носещото тяло.
Чл. 23. (1) При движение развятото знаме се носи на лявото рамо и се държи с лявата ръка, опъната по дръжката.
(2) При преминаване в тържествен марш знамето се носи отпред с изправена дръжка, която се придържа отдолу с лявата ръка на височина под пояса, а по средата се придържа с дясната ръка, която е на височината на рамото.
Чл. 24. Знамената се поддържат в изряден естетичен вид и се подменят съгласно изискванията, предвидени в приложение № 2.
Чл. 25. Редът за изобразяване на националното знаме или за възпроизвеждането му се определя от Министерския съвет.
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 1. Разходите за изработването на еталона на държавния печат, на восъчния и на сухия релефен печат, с които си служи министърът на правосъдието и правната евроинтеграция при изпълнение на правомощията си по този закон, както и на електронния запис на магнитен носител по чл. 5, ал. 1, са за сметка на държавния бюджет.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 2. Този закон отменя Закона за държавното знаме на Народна република България (обн., ДВ, бр. 48 от 1967 г.; изм., бр. 95 от 1975 г.).
§ 3. В Указа за печатите (обн., ДВ, бр. 69 от 1965 г.; изм., бр. 26 от 1988 г. и бр. 11 от 1998 г.) чл. 2 и 5 се отменят.
§ 4. Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник".
ЗАКОН
за допълнение на Закона за държавния печат
и националното знаме на Република България
(ДВ, бр. 33 от 1999 г.)
§ 1. В приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 в т. 1 се добавя следният
текст:. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 2. Графичното изображение на държавния печат на Република България в приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 в т. 2 да се приведе в съответствие с изискванията по § 1.
Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2
(Доп. - ДВ, бр. 33 от 1999 г.)
1. Държавният печат на Република България има кръгла форма с диаметър 55 mm и композиция, която включва пластичен герб на Република България - голяма форма, и текст "РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДЪРЖАВЕН ПЕЧАТ", изпълнен в шрифт "ВИОЛ". Текстът е разположен концентрично вътрешно по дължината на окръжност с диаметър 55 мм, като думите "Република България" над короната на герба са разделени от думите "държавен печат" посредством условно прекаран диаметър на окръжността. Гербът на Република България е вписан в условен правоъгълник с дълга страна 37 мм и къса страна 31,5 мм, чийто геометричен център съвпада с центъра на окръжността, а големите страни на правоъгълника са успоредни на условно прекарания диаметър, разделящ текста на печата.
2. Графичното изображение на държавния печат на Република България е, както следва:
Графичен знак
Държавен печат М : 100 %
3. Восъчният релефен печат се полага ръчно върху червен восък.
4. Сухият релефен печат-блинд се полага чрез специална преса за преге печат върху хартия, картон или пергамент.
Приложение № 2 към чл. 15, ал. 4
Национално знаме на Република България
Основни изисквания
1. Националното знаме на Република България има правоъгълна форма и се състои от три цвята: бял, зелен, червен, разположени водоравно отгоре надолу. Цветните полета са еднакви по форма и размери:
1.1. Форма - правоъгълна със съотношение на широчина към дължина - 3:5 (фиг. 1).
Стандартна пропорция
широчина (А) 1,00
дължина (В) 1,66
широчина на
цветните полета (С) 0,33
Фиг. 1. Национално знаме на Република България
При вертикално окачено знаме, прикрепено към напречник, максималната му дължина може да достигне до пет широчини.
1.2. Размери: 18 cm x 30 cm, 24 cm x 40 cm, 90 cm x 150 cm, 129 cm x 215 cm.
Националното знаме за българското морско и речно плаване е със съотношение на широчината към дължината 2:3 и има следните размери:
- за плавателни съдове
над 5000 дедуейт тона 124 cm x 210 cm
- за плавателни съдове от
1000 до 5000 дедуейт тона 90 cm x 135 cm
- за плавателни съдове
до 1000 дедуейт тона 60 cm x 90 cm
- за спасителни лодки 40 cm x 60 cm
Забележка. Допускат се по изключение и други размери на националнотознаме при спазване на съотношението широчина към дължина 3:5.
1.3. Цветове:
- бял - със степен на белота не по-малка от 80 %;
- зелен - номер 17-5936 ТС по скалата на Пантон-текстил;
- червен - номер 18-1664 ТС по скалата на Пантон-текстил.
За провеждане на масови мероприятия националното знаме може да сепечата върху хартия с размери 18 cm x 30 cm и цветове:
- бял - със степен на белота не по-малка от 80 %;
- зелен - номер 347 U по скалата на Пантон;
- червен - номер 032 U по скалата на Пантон.
Забележка. Стандартни образци за цветовете на националното знаме сесъхраняват в Комитета по стандартизация и метрология.
2. Материали
2.1. Текстил - тъкан плат сплитка лито. Платът е изтъкан от основни и вътъчни нишки с еднаква дебелина от 100 % химична коприна (полиестерна - ПЕК, или полиамидна - ПАК, или вискозна - ВИК).
Минималните изисквания, на които трябва да отговаря платът, са дадени в таблица 1.
Таблица 1
2.2. Шевни конци - състав еднакъв с този на плата. Свиваемост и устойчивост на обагрянията еднакви с тези на плата.
2.3. Носещо тяло - дръжка за носене, стойка, напречник за вертикално окачено знаме, въже за пилон.
Дръжката за носене, стойката и напречникът се изработват от твърда широколистна дървесина, без чепове, байцвана с орехов байц и лакирана, или от подходяща метална тръба, боядисана с бяла боя. Те имат в горния край, за напречника от двете страни, специални накрайници, които се изработват от материали, използвани за направа на носещото тяло. Закрепването им се осъществява посредством винт. Формите на накрайниците са показани на фигури 2, 3 и 4, а размерите са дадени в таблици 2, 3 и 4.
Схематично изображение
Фиг. 2. Накрайник - сфера
Таблица 2
Схематично изображение
Фиг. 3. Накрайник - копие
Таблица 3
Схематично изображение
Фиг. 4. Накрайник за напречник
Таблица 4
3. Изработване на националното знаме
Бялата, зелената и червената ивица от плат се съединяват с шев по такъв начин, че двете страни на знамето да са равностойни. Това се отнася и за случаите, когато лицевите страни на националното знаме са изработени от два отделни плата. В левия край на знамето по цялата му широчина се прави подгъв, отговарящ на диаметъра на носещото тяло. На останалите три страни се прави подгъв с широчина от 0,7 cm до 1,0 cm.
За осигуряване на по-добра стабилност и здравина се допуска влагането на подложка в подгъва от лявата страна и на хастар по цялата площ на знамето, когато лицевите страни са изработени от два отделни плата.
Трите свободни края на националното знаме могат да бъдат обшити с ресни - цвят злато, номер 15-0927 ТС по скалата на Пантон-текстил. Ресните са от същия текстилен материал и в зависимост от размера на знамето имат дължина от 3 cm до 6 cm.
4. Закрепване
Закрепването на текстилната част на знамето към носещото тяло трябва да се извършва по начин, който да осигури достатъчна стабилност. Закрепването може да бъде по цялата широчина на лявата страна или в горния и долния й край, за вертикално окачено знаме в горния край или в горния и долния край.
5. Допълнителни изисквания към производителя
5.1. Информационна карта с препоръки за поддържане на знамето:
а) пране;
б) химическо чистене;
в) сушене;
г) гладене;
д) съхранение.
5.2. Други данни:
а) наименование и адрес на фирмата производител;
б) вид на плата;
в) размери на знамето;
г) срок на гарантирана годност;
д) дата на производство.
Забележка. Недопустимо е използването на националното знаме за фирмена реклама.
